изгубени в самота мълчим,
а дали останахме или вървим
мислите ни реят с лъчи,
като ято подредено във мечти
спомена запазен в красота,
скрит далече от света
във бурната вода оставили следа,
някога с нещо във безкрайността
разбит от множество съдби,
разпръснато със утрешни лъчи
а в затворени очи сме съхранили ...
малките неща, като частици от дъжда
волни и препускащи в желания красиви,
необуздани мигове щастливи ...
а живота като Слънцето блести,
да го докоснеш можеш ти
дори със болката разчупваш се...Крещиш...
затворен можеш ли да се надяваш ти,
че в Синевата някой чака те в сълзи...
че някой ден с целувка,
ще можеш в полъх да летиш...
с любовта си да направиш,
някого... Щастлив ...
и в желанията си да споделяш,
всеки един Прекрасен Миг...
скрити в...Behind Blue Things...
Няма коментари:
Публикуване на коментар