понеделник, 6 август 2007 г.

да те прегърна...

По детски се смея
късно в нощта,
винаги те търся
рано сутринта...
От болка сълзите
в миг горят,
бразди от мъка
/тъжно/
в очите пълзят...


Кой ще ме спаси
от тези игри,
обич и вярност
обещах ти дори...
Защо отне ми думите
...изведнъж,
сърдиш ли се попитах
...неведнъж...


Сега на безвремието
звяра спи,
ще го събудя
моля те прости...
С него в тъмнината
ще тръгна,
за миг бленувам
/последен/
да те прегърна...

Няма коментари:

Публикуване на коментар