понеделник, 6 август 2007 г.

Неизречени думи...

...в стихове ли
трябва да изричаме
това що в душата
ни боли...
колко много се обичаме
а в действителност
мразим се дори...
изричаме
тихо
лъжливо...
-Имаш ме!
-Искам те!

...в прегръдки
се сънуваме...не
не, това ли е моя стил?
-Нима искаш да ме чуеш,
когато съм се разгневил...

..илюзии, загуби
настроението промени...
колко съм те наранявал
пет-месечна секунда...
неделно-съботна
тъга...
нима това е белега
на нашата самота...
да изгаряме в деня,
а нощем...
да сме различни...
дали пък тогава
не сме и двулични...

-Искам да те Обичам!
повтарям го
всеки ден...
нима в речника ми няма
друга дума за рефрен...
а колко много искам
да те радвам
...да си моя
само за миг...

нищо не остана...
щастие ти желая,
облян в сълзи...
усмихвам се ...и
нека си простим

сега обречен
крача в самота
обещание дадох
на друга жена...


Няма коментари:

Публикуване на коментар