понеделник, 6 август 2007 г.

Утре...

...Вечер от сенки на съблечени лица, играят бавно по стените. Бленувам ги тихи и грешни в нощта, а дали ще мога, пак да ги сънувам. Раздавам щастие в техните малки тъмни сърца, ще рискувам ли там да ги докосна... с тях да танцувам.
...Това мечта ли е... на желание едно или е фантазия родена ненадейно. Късно вечер с чаша в ръка, спомням си прераждания и тайни забравени. Повече ли те Обичах преди? С последно дихание се самоизгарях от устните ти омайни.
...Пожелавах те с ласки непробуден в съня, а безвремието понякога беше миг с продължение. Копнеех упойващо в аромата унесен в деня, а сега е едно тихо нежно отражение.
...Исках да съм пламъка тъжен, във затворените ти очи. Сълзи от миг премрежен с изгрева на новите лъчи... Сред пясъка ситен, посипал се по твоите коси. Да галя тихо и небрежен с полъха от сутрешни мечти.
...Отвличах те всяка нощ от света, разсъбличах те с шепотни думи. Докосвах те, копнеещ на ромон в искра, с целувката си оставих ти топла следа... Усещаше ли я сутрин на зазоряване...
...Болката си забравих, нека да танцува сама със съблечено лице сред останалите други. Маската ми лежи на страна, а под нея търкулна се Последната ми сълза, скрила се незабелязано...
...Утре пак с усмивка ще вървя. Поредната роля в живота. Ново лице за света, прогонило дълбоко Тъгата ми в себе си...
...Но утре.Утре пак ще търся Дъга в моята...нова Синева...Утре...

Няма коментари:

Публикуване на коментар