реши да се поразходи...
...и стигна до края на света
и там го то съзря,
малко нежно и красиво,
самичко и щастливо...
...на едно краче се залюля
да го откъсне във игра,
по-нежно от утринна роса
и по-ухайно от дъжда...
...то хоботчето си удължи
и достигна го почти,
откъсна го за миг
и наддаде радостния вик...
Магия сякаш го огря,
и в чудо се то видя...
поиска някой да зарадва
от сутринта с усмивката си... да омайва...
...и попита то една жена:
-Харесваш ли Цветя ?!?!
-Невени !!! ...Със Оранжево покрити...
-Като Слънце ярко украсени...?!?!
-Да !!! И цветовете им са... кат... страстта...
...парят с огън нашата душа...
и усмихват ни от сутринта...
скрити в погледа ни,
с частиците на Любовта...
...заслужили си Обичта,
Огрени в Оранжевата Красота !!!
:):):):):):):):)
Няма коментари:
Публикуване на коментар