понеделник, 6 август 2007 г.

пясък...

Бавно се разклати времето, удряйки се с ръбове по чашата. Отмерих сълзите на бремето и докоснах небето с крясъка. Разтворих копчето на душата си, оставяйки и място да диша. Сърцето ми в ритъм тихо разпени се и монотонно в мен мига иззвъня.
Време беше да тръгна в нощта, а чувствах се увиснал под ръба на скалата. Забравих всичката красота и потънах в халката на чернотата. Съдбата с пръст ме завъртя, повлече ме шумно след себе си. Пророних въздишка с вълна и разбих се бурно със мъката.
С бавна стъпка се отчупи деня и в пъзел се опитах мечти да подреждам. Провряли се за миг във скръбта, откраднати някога в облачно време.
Търся дупката на деня и надзъртам в завои. Оставам скрит за сега, но чакам да изтека разнесен от вятъра.
Ще се наслагам чист след порой и лъчите ще ме обагрят с блясък. Морето ще мие погубената ми душа и просто ще с превърна в песъчинка на плажа.

Пръстите някой разтвори... изтекохме всички, превръщайки се във фин бял пясък.

Няма коментари:

Публикуване на коментар