понеделник, 6 август 2007 г.

сън...

...От толкова отдавна спрях да летя, че крилата ми станаха каменни... От толкова отдавна спрях да копнея, загубих силата... и мечтите си.
...В забравата на сивота... всеки ден, чакам да минат самотни нощите... В сън потъвам за мен необяснен, а колко са изпразнени... мислите.
...Там в дебрите на избеляла тъмнина, търся себеподобни други оцелели... Увиснах съм в безтегловна тишина, дочувам плясъка... на крилата ти.
...Не смея да отворя закърнели очи за да видя какъв бях в действителност... В немощта ми искам да ме дариш... с нови сили, да си спомня... любовната вечност.
...Допряхме тела, готов съм да се съживя, в тялото си да почувствам могъщата сила... Ще разперя с Теб крила да се извися с Любов и Обичта ни Безсмъртна !

...и продължих да сънувам...

Няма коментари:

Публикуване на коментар