понеделник, 6 август 2007 г.

на повърхността...

с часове продължавам
да плувам...
и се опитвам да
не потъвам...
но пак...
ледената вода
ме поглъща...
в тъмно синият
океан...
спуснах се в бездна
уловен от ускорение...
тялото ми описа дъга
и понесох се надолу...
подмамен от нежна ръка...
не виждах нищо
с отворени очи
и този студ...
30 секунди...
сетивата ми изтръпнаха
паника ме обхвана
стремително пропадах...
тъпанчетата ме боляха
ушите ми пищяха...
колко ли време потъвах
задържах дъха:
-Успокой се...
-Плувай...
-Намери опора...
стиснах зъби...
ритах и мятах крака
май се давех...
чух гласът си:
-Никой не се е върнал
до сега...
60 секунди...
устните ме заболяха
обхвана ме ярост...
без никакъв напредък...
скован от студа
съпротивата спрях...
отворих очи
сред пълен мрак...
в пространството
висях ...
90 секунди...
съсредоточих се...
извих гръбнак...
загребах с ръце
заритах с крака...
протегнах се към повърхността
колко оставаше
щях ли да умра...
отворих уста
напълни се с вода
гълтах и ритах...
виждах петна...
от студ горях...
120 секунди...
престанах да ритам
сигурен че съм умрял
отворих уста за да дишам
вдишах морска вода
с последни усилия подритвах...
отпуснах се
затворих очи...
започнах да дишам вода
след секунда...
пробих повърхността
въздуха усетих
като нежна ласка...
на любима жена
и от гръдният ми кош...
бликна фонтан с вода
скован и смазан...
продължавам да плувам
и живота ми зависи
от това ...
да се задържа...
...на повърхността...

14-09-2006г

Няма коментари:

Публикуване на коментар