сряда, 8 август 2007 г.

цената на душевния мир...

Снощи тъкмо привърших един сладък разговор и се отправих към сладката приказна страна на сънищата и телефона звъни на пожар:
-Къде си ? Идвай веднага...
Първия момент леко отнесен даже не видях кой ми звъни, камо ли да разпозная в силния шум от музиката нечий гласа. Едвам се надигнах омърлушен и отпуснат, готов да тегля една дълга и телефона пак звъни...
-След 10 минути пред блока ще минем те вземем. Да не се бавиш!...
Вече отпадаше варианта да звъня и да питам, къде се намират преди да тръгна за Никъде. С един душ за събуждане и бързо подсушаване, почти преполових времето си. Успях да навлека широките дънки и една блуза с яка и се метнах в асансьора, който толкова много мразех. Издаваше един гаден стържещ звук, наподобяващ нокти върху стъкло. Настръхнах и изхвърчах с предсмъртна въздишка от лапите му, отправяйки се на свежия полунощен въздух. Е беше премесен с бензинови изпарения от бензиностанцията пред нас, но бързо забравих за тях. Отворих вратата и се шмугнах в стената от силна House музика, премесена на места с техно елементи.
След не повече от 20 минути попаднахме в любимото ни заведение. Щяха да го затварят за годишен отпуск на персонала и освежаване, тип лек ремонт. Собственика ни е приятел, който частичко ни събира да се вихрим на воля, без да се притесняваме от каквото и да е било. Тъкмо беше привършел с ревизията и му беше щукнало да направим едно малко изпращане на стария стил.
Естествено това не беше проблем при условие, че го съсипвахме понякога и без предизвестие. Натресохме се вътре и за 15 минути се събрахме почти всички, които бяха останали от компанията. Нямаше бармани нито сервитьорки и се бяхме увесили на бара като маймуни около клон с банани...
Разсипвахме по чашите твърд алкохол с изобилни количества от разредители на фона на Cafe Del Mar. Шумно без да се изчакваме спорехме за различни неща, докато първите ни чаши се изпразниха. И настана време за шотове и коктейли. Обикновено редувахме различни видове един след друг и дружно споделяхме вкусовите възприятия, насладата и оплювахме барманите. Нещо което ни беше станало като запазена марка.
Сега обаче имахме проблем.Нямаше бармани. Нямаше коктейли. Реших да импровизирам и се отправих зад бара. Гледал съм какви ли не коктейли, как се правят и склонността ми към дегустацията им и жаждата понякога, са оставили трайни спомени в моето съзнание. Реших да направя по един. Лесен, бърз, екзотичен и... много предизвикателен коктейл...
Извадих 7 високи чаши и ги напълних до горе с едри бучки лед. Строени една до друга, изглеждаха смешно и се заливахме от смях и ги оприличавахме на различни неща. Намерих една мерителна чашка от 50ml, пресегнах се и взех една бутилка Текила "Олмека Бланко". Отмерих и изсипах във всяка чаша по една мерителна доза и мъничко доливах от бутилката с тясно набучен на гърлото пурер. Текилата стигаше заради тясната чаша и леда почти да половината. Взех портокалов сок и долях почти във всяка чаша малко под ръба, без да разбърквам с бъркалка. Обърнах се да търся нещо определено и след не много взиране мернах самотен Гренадин Мари Бризард. Лекичко само накланях шишето над чашите и не повече от една чаена лъжичка сладка и лепкава течност, се виждаше как се отправяше към дъното в червено-морави снопове, изписвайки продълговати форми.
Чашите до една изглеждаха еднакви, наполовина желти на половина червеникави към дъното. Извадих и поставях по две сламки във всяка чаша. Потърсих какви плодове има за декорация и под бара намерих един портокал и пълна купа с малки Лайм-чета. Нарязах портокала на цели кръгчета, резнах от кората до средата и ги забучих на четири от чешите, за другите три нарязах и декорирах с лайм. Грабнах едната със зеления лимон и надигайки първият коктейл, който направих в Промишлени количества, подканих останалите да оплюят моя, така добре изглеждащ ...


Tequila Sunrise.

... изглеждаше ... почти толкова добре...



Избора да го направя, беше защото е лесен и се приготвя бързо и представлява повече за окото наслада, а оказа също и толкова вкусен. После Джордж Клуни от една реклама ни смота да си направим по няколко Martini-та в негова чест и да довършим партито. По късно забелязах, че сред нас се появили нови физиономии открили, че сме много малко за този купон и се присъединиха. Приехме ги радушно и продължихме и Пихме...


Invisible Hombre /Текила с тоник и лайм/



Blue Lagoon
/Водка със Синьо Кюрасо и лимонада/



... и накрая /не съм сигурен/ направих и Шоколадово Мартини /ама това е друга тема/... Което май само аз си изпих и така се матирах, че помня таксито, но не и как си легнах...

Сега по съвет на една приятелка Стискам ледена бутилка бира и отпивам на дълги глътки, но ме предупреди, че докато не преполовя втората бутилка, ефекта ще е незначителен.
Едвам събирам сили да я довърша и май скоро няма да опитвам собствени коктейли. Не, че не бяха готини, ама то като влезеш в серия и ти е гот... После трябва да се плаща определена цена за душевния мир...

Няма коментари:

Публикуване на коментар