Нима небето в длани скриваш
или водата извор е в мечти.
Над пропаст стъпала катериш
във суета без щастие гориш...
Разрушени мостове изграждаш
в пясъци потъваш със сълзи.
А тайните в следи завързваш
останали от счупени стрели...
Пътят към себе си откриваш
минаващ през болка от реки.
А истината в нас разливаш
с устните докосваща вълни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар