удряйки се в каменият мост...
Нима надигат се на пръсти,
да докоснат изгубения гост...
Потънал в отчаяние и ярост,
пристъпил до ръба с гнева.
Политайки крещи до лудост,
с мрак в паниката и страха...
Дявола доволно се усмихна,
на поредната изгубена душа...
Морето бурно го погълна.
Крясъка затихна във нощта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар