понеделник, 6 август 2007 г.

сянка от сълзи

идвам ли
късно в нощта,
да проверя
спокойна ли
е твоята душа,
да докосна челото
ти с длан,
да разроша
косата ти с плам,
спиш ли тихо сега,
да остана ли
до сутринта,
не отваряй очи,
от тях толкова
много боли,
да забравя ли
всички лъжи,
да прогоня ли
нашите мечти,
защо ли хората
вече говорят,
колко лоша си ти...
изрекла куп
неверни истини,
сълзите ми
бавно пълзят,
мостове горят,
следи на обич
остават,
безвъзвратно
ме захабяват,
за последен път
галя те в нощта,
тръгвам си
с утринта,
за малко се спрях...
ангел хранител ти бях,
събуди се...
с първите лъчи,
все още се вижда
сянка от сълзи...

Няма коментари:

Публикуване на коментар