вторник, 18 ноември 2008 г.

don't color my dice

многоточията на аметиста
палаво хвърляха зарчета
и нямаше сила да спре надеждата
да се образува в точици
превъртаха се с поличбата
и не вярваха на късмета
щипеха се хитро
и откъсваха се
с посивели изхабени ръбове
а Impass -а спореше понякога,
че му идвало времето
но... кой го слушаше,
щом печелеше и вървеше играта
но...изгуби с някъде надеждата,
и остана празнината за чувството

услужи ми с твоите...
черно-белите... зарчета

мисля, че сега е момента
да ги търкулна
и да разбера съдбата си

















3 коментара:

  1. Взимай Ги..!!!
    ....
    Всичките !!!

    []

    ... аз ще си запазя само
    едно,
    но то не е чернобяло,
    очукано е от
    стритите камъни
    отъркали се по ръбовете,
    но аз Обичам недодяланите неща
    до тях каквото и да поставиш
    винаги е ПО, понякога Най,
    така успявам да стъпя
    на ръба и да запазя равновесие ,
    затова не се сърди,
    червеното си е Мое ! *)

    ОтговорИзтриване
  2. червено като страстта ?!....
    или просто червено като есенни листа ?!...
    червено като похотта ?!...
    или просто червено като капка от кръвта ?!...
    сега ми се иска да е шарено
    като сутрин... усмивката
    докосналапарещокафе ;)))

    ОтговорИзтриване
  3. - Като маковете,
    с които се завиваш
    - като рубинът,
    който се скрива
    зад секундите
    - като червилото,
    оставило деликатност
    по ръба на яката ти
    - като Калинката,
    спотаила се в дланта ти,
    за да не се загубиш
    - като 'FеRRаRi',разбира се;)
    оставящо след себе си
    огнена струя , сякаш
    Дракон те носи на крилата си
    - като сърчице, нарисувано
    от детски пръсчета ,
    унищожаващи тубичка боя
    - просто червено,
    като ... вечер,
    където под сатен,
    загърнати от разтапяща
    се нежност,
    по устните защипват
    се целувки....
    докато на разсъмване
    не ги събуди
    ароматанаСтрастноЕкспресо,
    изтекло по шнурчето
    на кастанети (червено е)
    :)))

    ОтговорИзтриване