Няма да ви разказвам... колко ми беше трудно да начупя преди малко бучките лед на дребни блестящи парченца и да напълня широката чаша до половината...
Няма да ви описвам днес коктейли... а направо ще изсипя от студената бутилка с Водка значително количество течност... потопявайки цялата маса от дребни парченца лед въртейки се в чашата в кръг и издавайки онзи така тъжен звън при допира на лед в Леда...
Няма да ви кажа... дали водката изгори част от гърлото ми и дали малко успокой съзнанието ми ... ни то пък искам да го споделя точно сега...
Но ще ви кажа... че точно тази музика по долу... накара възбуденото ми съзнание да се примири временно с настроението ми и да обърна внимание на дребните неща, които заобикалят същността ми...
Ще ви разкажа ... някой ден и за ... Зеленоокия поглед, който така нежно ме омайва и кара обремененото ми съзнание да лети в Мечти ...
Ще ви разкажа ... някой ден и за ... пълната чаша с която голата ми длан топи леда и течността остава недокосната... образувайки само вълнички от все още леко потрепващите от конвулсии на измореното ми съзнание ръце...
Ще ви разкажа ... някой ден и за ... Щастието в себе си... но за него ...
още не е дошло Времето...
Все още само се каня ... да разкажа нещо над чаша ...пълна с Водка и някой ден ще го направя... но до тогава само ще се Надявам ... и ще се потапям в музиката на успокоението... и ...
Наздраве ... с неизпитите ни пълни чаши...
Няма коментари:
Публикуване на коментар