четвъртък, 27 септември 2007 г.

...и пак за страховете ми...


Колко глупости може да направи човек изправен пред страховете си... Попаднал сред заобикалящото го ежедневие и подгонен от разочарованието на последните Истини, които е открил сам за себе си...
Дали може да се зареже колебанието си и да превъзмогне вътрешното си страдание с риск да се впусне в поредното приключение на ръба на своите възможности, стигайки пак до глупостта... породена от същия онзи Страх, които те кара да си различен...
На 34... желанието ми да правя Щуротии не свършва... и като, че ли в Планината съм привилегирован да създавам и творя с чувство, пътеки по които да ме следват в търсене на Идеалната "ЛИНИЯ"... както се изразяват Сноубордистите...

Поредното състезание в търсене на призвание и нови таланти рекламирано до безкрайност в комерсиализиране на всичко до което могат да се доберат дадени индивиди опорочават идеята за Сноуборд-революцията, която ни е обхванала от години.
Пионерите или хората, които бяха бунтари и искаха да се различат от другите, бяха отблъсквани и гонени със Дивашкия си стил на каране...
А сега застанали под купола на Материалното Благополучие, Курорти и Организации наливат пари във всичко свързано с този спорт с риск да не загубят и стотинка от огромните печалби, които носи след себе си...
А къде остана свободния дух да превземаш планината без да следваш правила, пътеки и писти. Да търсиш непроходимите маршрути скачайки през камъни и увисвайки във въздуха и да си даваш реална преценка, че приземяването ще е по трудно от предишното... и тази Тръпка да те кара да отскачаш все по високо и по далече.
И то надалеч от пистите в издирването на собствената си свобода сред огромната величествена Планина, самичък със собствените ти незначителни чувства ...
През първия ден на състезанията публиката бива загрявана със "Тръбата"... Улеи в които сноубордистите в изпълнение на акробатични номера успяваха да взривят публиката с грохот в разярен екстаз ...
Тръпката... ето това е май истината събираща толкова много Жадни за Емоции хора... да видят зрелищните скокове на оттласквайки се с многото часове на усилен труд снобордисти завъртащи се на 720 градосови скокове или като те се изразяваха по своему 6-ци , и някои по смели в опити за 7-мици...
А какво ще да стане след няколко години със темповете на развиване на този спорт, нима ще се преодолее границата на възможното и скоковете и сложността им ще доведат до нови измерения в гравитацията... и все по-младите участници ще стават все по-дръзки и по-нахакани и по-Талантливи до безумие...
Обичам да съм сред толкова познати и да се усмихвам на всички. Да се уговарям за по-късни срещи седнали на топло в приятни разговори.
Няколко то часа прекарани в Спускане сред Планината ми носят минути на размисъл и възможност за търсене на отговори, за които не ми остава време да мисля. А там си САМ. Имаш свободата да превъзмогнеш всички страхове трудни за един човек. Трудности с които трябва да се сблъскаш и да прецениш реално да ли ще успееш да се изправиш срещу тях ...
Да знаеш кой ще може да го направи. Да знаеш как ще го направи. Да си Даваш реална преценка ТИ можеш ли да го направиш. И понякога попаднал в такава хармония на тяло и дух, летейки без да мислиш отдаден на красотата, която те заобикаля, бялото до болка на блясъка от слънцето отразено във всяка снежинка ти дава отговори на въпросите които те Терзаят.
Пречистен и и готов за поредното Първо Спускане от различни Върхове в различни Планини и да те Накара да се Връщаш всеки път.
Защото има Хора за които това е Важно. Да задоволяваш себе си. Да правиш това и да искаш да постигнеш невероятни преживявания. Да ти дава Настроение. Да те кара да си Смирен. Да те подлага на различни палитри от приятни Емоции...
И как след, като срещнеш такова място да не се Влюбиш и да не се завръщаш, сред тази Величествена Планина караща те да не я напускаш и да се чувстваш по-Добър човек... Това прави мястото с теб. Ставаш по-силен.
Докосва всички кътчета на душата. Милва всяка частица загубена в теб. Възвръща доверието във всичко, което те заобикаля...
Кара те да се завръщаш. Като нова книга в която си открил тайното послание още в началото, но желаеш да прочетеш до края за да разбереш дали си бил прав...
А аз съм в самото начало, очаквам и откривам всеки път, колко съм близо до Истината. Моята истина. Да се сблъскам със себе си и да разбера дали съм този за който се Мисля...
И там САМ в планината правиш първи стъпки. Търсиш път и "Линия" в която да преоткриеш себе си... стигайки до своята Свобода...
И пак се спускаш рисувайки нови линии в снега, когато си мислиш, че не ти пука за нищо, а всъщност това те кара да се разпуснеш и да се чувстваш Страхотно....
Свободомислието. Ето там ме заведе този спорт и Тръпка. Да стигна до края на предела на възможностите си и да променя Себе си.
Какво ще стане с мен един ден и до кога ще се връщам сред тази Красота. Дали ще мога да прилагам free-style в планината до непредсказуемост и да отскачам и да не знаем къде ще се приземя...
Невероятно е! Тези, които знаят за какво говоря ще ме разберат. Другите просто един ден се Престрашете и Опитаите...
...и Внимаваите, защото започнете ли ще се Пристрастите и ще Откриете огромна доза Страст в Количества стигащи до Влюбване, а когато някой ти предостави тази Свобода ...


След това, никой няма да може да ти я Отнеме...









този връх е в Аляска...
казва се 7601 , защото е и толкова висок...
Сноубордиста е
Terje Haakonsen
може би най-добрия за момента в Света...
...и това е "Първо Спускане" от този връх...
невероятно за окото изживяване...за другото ... не смея да гъдая...
;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар