7...

Често ми се случваше неконтролируема мъка да залива съзнанието ми и да се опитвам да я преглъщам с алкохол. Търсех бягство прегърнал самотата в компанията на изгарящо питие по тъмни барове в оскъдни осветления. Като, че ли в негласна уговорка всички бяха с приглушена светлина скриваща лицата ни.
Обичам тъмнината и съм свикнал бързо да се ориентирам и откривам празни столове, чакащи да се настаниш в мълчание. Имах няколко любими заведения и често ги навестявах в полунощ. Обикновено се настанявах в края на бара и опирах гръб на сената. Мразя да не знам какво става зад мен. Изпитвам усещане за нещо лошо, че ще се случи и се стремя да се подсигуря.
Онази вечер имах такова усещане. Напрежението в пръстите ми нарастваше със всяка минута. Трудно успявах да държа чашата, без да трепери, докато я поднасях жадно за да замъгли съзнанието ми. Един спомен от детството ми често се появяваше и очите ми се пълнеха в сълзи...

...неделен късен следобед, бях се надигнал на перваза на мръсния прозорец опитвайки са да видя по пътеката към главния вход на сиропиталището, кога ще се завърнат останалите.
В петък идваха непознати мъже и жени и взимаха по някой от нас. Мен ме бяха взели веднъж с едно момиченце преди месец и то защото, аз имах рожден ден. Първият ми рожден ден, който празнувах и ми казаха, че ставам на 7 годинки. Върнаха ме сам, стиснал единствената и последна играчка, която щях да имам някога. Не успях да и се порадвам и час преди да ми я отнемат и счупят.
Чух зад себе си плача на едно рижаво момиченце, което току що се беше завърнало с една обикновена кукла, която с такава любов стискаше и се бореше с две по големи момчета да не и я отнемат. Яростта ме изпълни и с рев се нахвърлих върху тях и заради собствената загуба, която още не бях преглътнал. Сам и окървавен се изправих контролирайки за първи път яростта си и успях да върна почти невредима куклата. Наказанието ми беше да ме прехвърлят в интернат, бях навършил нужните години...

Тъкмо бях преполовил поредната си чаша с водка, когато в бара влязоха трима пияни мъже скандирайки неприлични изрази. Тялото ми се стегна като въже, напрежението в мен се изостри, стомаха ми се сви и тръгна една вълна да пълзи нагоре към дробовете ми в спазми стискащи гърлото и едвам преглъщах. Очите ми се отвориха, устата ми се изкриви и като, че ли очаквах конфронтацията. Подминаха ме без да ме забележат. Макар, че съм достатъчно едър за да мога да се справя и с тримата.
На първата маса зад гърба ми седеше един прегърбен старец, който винаги виждах сам с чаша червено вино. Избутаха го грубо от стола и с викове се нахвърлиха без да им е дал причина за това.
Бързо се предвижих от дясната страна на най-едрия и с един удар използвайки движението на тялото си, му счупих предните зъби и го подхвърлих във въздуха, падайки в несвяст по гръб на пода. Втория се оказа много бърз, но недостатъчно и с лакът го ударих през лицето принуждавайки го да седне на замята. Третия му показах вратата и подхванал приятеля си с окървавен и счупен нос излязоха бързо без да издадат и звук в надвисналата тежка тишина.
Наведох се да проверя лежащия дали има пулс. Раздрусах го и го повдигнах леко и не много внимателно с груба сила го изправих и го засилих през вратата към мръсния тротоар. Спокоен се завъртях преди да го видя как пада, но чух глухия удар на тялото. Ръцете ми бяха окървавени и леко ги изтрих в дънките докато сядах потънал в тишината със следващата си студена водка, вливаща се пресъхналото ми горещо гърло...

...на 14, бях едър за възрастта си. Извоювах си прозвището Единака и никой не смееше да ме закача. Тогава преместиха в интерната едно слабо и леко свито момиче. Влюбих се в очите и лицето й. Не знаех, че може да съществува такава Красота. Беше грациозна с издължени ръце и плаха усмивка. Бързо привлече погледите на всички с тялото си. Беше започнало да я превръща в жена. Знаех какво ще стане първата вечер с нея, а не исках да наранят.
Хладнокръвно контролирайки тяло и ум, запазил самообладанието си яростта ми помогна да пратя в Стационара четирима мераклии. Наказаха ме един месец в Карцера, но нея никой не я докосна...

Допих си кротко още две чаши с водка и успокоен без да ми треперят пръстите по които още имаше тук там засъхнала кръв, станах и си тръгнах от бара. Кимнах на няколко човека и усетих в погледите им одобрение за случилото се. Бармана се усмихна за първи път от както го познавам и излязох на празната и тиха улица.
Вървях няколко пресечи в студа леко щипещ лицето ми. Усещах парещия вкус на водка изгарящ ме отвътре. Вятъра пронизваше тъжните ми очи в които се събираха сълзите ми...

...на 21, Я срещнах. Не се беше променила. Изглеждаше Прелестна с издължени черти и беше много Мила с мен. Не я бях виждал от вечерта в която ме вкараха в карцера. Една седмица по късно я бяха преместили в друг интернат. За всичките тези години не ме беше забравила, както и аз нея. Живота ни беше тръгнал в различни посоки. Тя се беше превърнала във скъпо платено момиче на повикване, а аз бях никой...

Вървях по улицата безцелно свил брадичка си надолу опитвайки да скрия сълзите стичащи се по бузите ми. Не знаех на къде точно съм се запътил. Винаги очаквайки, че нещо ще се случи продължавах.
На следващата пряка завих да се прибера и пред мен на тротоара лежеше окървавена жена с изпокъсани дрехи. Наведох се да проверя внимателно имаше ли пулс. Едвам го напипах. Беше бавен, но равномерен. Изчаках десет секунди и го отброих. Спокоен проверих внимателно дали няма счупвания и я повдигнах. Изглеждаше много лека. Главата и клюмна назад и косата й откри бялото и лице цялото в синини...

...на 28, за първи път ми си обади за помощ. Когато отвори вратата цялото и лице беше в синини и жълти отоци, лявото и око почти беше затворено. Яростта ми за първи път от както бях хлапе не ми се подчини. Исках да пребия с голи ръце човека виновен за това и състояние. Останах цяла седмица с нея, пазех я и се грижих с много внимание. След това си тръгнах и намерих човека който и беше причинил това...

Понесъл момичето на ръце се отправих към близката болница. В момента в който влязох през вратата две дежурните сестри и един лекар я поеха и вкараха в спешното. Реших да остана и да разбера състоянието и. След пет минути двама полицай се показаха от към летящата врата и втренчено се приближаваха към мен. В отражението на едно стъкло видях окървавените си дрехи. Ръцете ми все още бяха с полепнала кръв и разбрах защо бяха тук.
Повдигнах бавно ръце и се завъртях към стената. Подпрях се разкрачвайки се краката. Знаех процедурата и не обелих нито дума до като не ме заключиха в килията. Седнах на тясното легло и отпуснах изморено тялото си....

...на 35, я помолих да се омъжи за мен. Исках да имаме дете. Да живеем някъде щастливо на тихо място и да се наслаждаваме на живота.
След една година ни се роди момиченце. Имаше Синдрома на Даун. С множество увреждания и след три месеца почина.
Няколко месеца по късно от мъка тя се самоуби. Преживях всичко сам опитвайки се да се погубя с алкохол. Предизвиквах побои. Безмилостно отмъщавах с Яростта си. Загубих контрол над нея и бях подвластен на настроенията си. Често обвинявах себе си и удрях всичко което ми попадне.
Една година по късно ме е блъснала кола. Кръвната проба доказвала значително количество алкохол. След Шест месеца в кома се събудих обезверен и Сърдит на света...

Бях затворил очи и се опитвах да изчистя съзнанието си от всички мисли. Килията беше студена, а тялото ми настръхнало. Три дни прекарах в размишления и търсех себе си. Нещо което не бях правил от много отдавна.
Следобеда ме освободиха. Младата жена била достатъчно добре за да разкаже случилото се и снеха всички обвинения от мен.
Не отидох да я видя в болницата. В първия цветарски магазин и изпратих цветя. Без картичка. Без да знае от кого са.
Прибрах се и се опитах да забравя случилото се.

След няколко месеца, една сутрин се събудих на 42. Излязох на терасата и направих 12 поздрава към Слънцето. Тялото ми започна да гори и след 30 минути бях плувнал в пот изкарвайки всички токсини от предната вечер, които бях приел с алкохола. Оставих душа да отмие болката от мен и ледената вода да прочисти съзнанието ми.
Същата вечер забравил тревогите си седнал зад бара бях поръчал няколко питиета на всички, без да давам обяснения защо. Понякога и мен ме черпеха и не питах за причината. Предполагах, че има и други хора като мен, които споделяха самотата си по този начин.
Опрял гръб на стената разклащайки чашата се наслаждавах на вкуса на изгарящото ледено питие. Поглъщах и се опитвах да преглътна с нея поредната вечер.
На празния стол до мен се настани млада жена. Косите и падаха отстрани на лицето и не можех да го видя. Тялото излъчваше непоколебимост и се зачудих какво прави толкова късно в бара сама.
Не бях разговарял с някого от много време. Нямах и повод и желание да го направя. Живеех ден за ден и така ми харесваше. Гласът й ме стресна. Беше мил и нежен. Топлината му като, че ли ме загря и навя спомени. Повдигнах очите си и видях Красивото и лице. Имаше нещо познато в него докато съзнанието ми чуваше думите й...
-Благодаря ти за цветята, които ми прати...
-Кои цветя !?!?!- едвам промълвих в първия момент не познах гласа си в учудване...
-Честит Рожден Ден!
Не знаех какво става. Не знаех какво да направя. Бях отвикнал да общувам. Седях и се опитвах да се сетя коя е тази млада жена.
-Благодаря ти!!! Какво искаш да пиеш !?!?!
-Студено бяло вино...
Споменът ме връхлетя. Изпокъсаната рокля. Окървавеното лице синините по него...
-Това си ти...
Неволно бях свил юмруци, тялото ми се беше изправило. Стомаха ми се беше свил и нещо ме стискаше обезпокоително, бавно и мъчително. Очаквах напрежението ми да се възбуди в адреналин. Без причина. Усещане...
Тя се обърна и бавно ме докосна с топлата си ръка. По тялото ми се разля вълна от успокоение. Почувствах се приятно.
Очите й, бяха невероятно дълбоки и наситени. В тъмнината успях да видя всяка окраска от ирисите.
Кожата и изглеждаше прозрачно бяла и нежна, приканваща те да я докоснеш и погалиш.
Косата и падаше на едри масури, които подскачаха при всяко завъртане на главата. Очакващи да доближиш лицето си в тях и да поемеш с пълни гърди вдишвайки благоуханните и аромати.
Устните бяха толкова предизвикателни, чакащи да се впиеш в тях. Да им усетиш вкуса и да потънеш в наслада по тях.
Бавно отпивайки от бялото вино и неволното облизване накараха нещо в тялото ми де се раздвижи. Замислих се от кога не съм изпитвал вълнение по жена. Не се спомнях от кога не сам се заглеждал по този начин.
Желанието ми да я докосна нарасна. Ръката и все още беше върху моята. Говореше бавно с прелестната си усмивка. Очите и издаваха увереност, че знае какво точно прави и мисли.
Изпитвах вълнение и със всяка секунда то нарастваше. Гърдите и се повдигаха и ме предизвикваха бавно в магия, унасящо и приспивно към тях.
Тесните дънки подчертаващи дългите и бедра ме привличаха да ги погаля и да прокарам бавно ръката си. Да усетя еластичността на мускулите. Да ги разтворя още там и де я придърпам към себе си.
За втори път в живота ми нещо в мен се преобърна. Случваше се пак и това чувство ме изпълни от вътре като топъл лъч пробил през мъглата.
Затворих очите си с надежда и вътре в мен видях как желая да я повдигна и да я отведа някъде. Да я понеса на ръце обвила талията ми с краката си и прегърнала ме зад врата.
Исках да и разпилея косата. Да докосна с ръцете си всяка извивка по тялото и от брадичката до коленете. Да погаля надигащите се гърди и стегнатия и корем хлътнал навътре.
Виждах я да извива гръб и да повдига коленете си стиснала отстрани чаршафите да ги дърпа с всичка сила сграбчила ги в ноктите си.
Пожелах да я докосна по гладката кожа. Обхващайки гърдите с шепите си. Да докосна свитите ореоли и твърдите зърна. С дъха си да следвам пръстите ми докосващи се по кожата в пътечка подминаващи талията към венериния хълм.
Да опитам вкуса на бедрата от вътрешната им страна качвайки се към слабините. Да усетя как две ръце ме придърпват за косата към нея. Бедрата и да ме стиснат и бавно да повдигне таза си пред лицето ми .
Исках да я изпия докато тялото и потрепери във вълни пълзящи по нея от всички неврони изпращащи сигнали към стомаха, образуващ топлина която слиза към слабините й.
Видях се да я прегръщам унесен в тишината слушайки как тялото и се успокоява и ритъма на сърцето и се нормализира.
Тръпка премина достатъчна да разбуди всяко заспало кътче в душата ми. Всичко в мен крещеше и я желаеше в този миг. Яростта ми граничеща с лудост напоследък се смени с Нежност, която никога не бях показвал. Обичта, която някога бях притежавал и не успях да даря докрай, напираше да излезе от мен. Тази жена така непозната отключи с едно докосване всичко таено толкова дълго в мен. Вълна на еуфория заля цялото ми тяло и усещах как усмивката ми се прокрадва към лицето. Отворих очи.
Исках я... нещо, което бях забравил как става. Нещо, което смятах за безвъзвратно загубено...
-Искаш ли !?!?
За втори път ме докосна по ръката и нова вълна в мен се спусна към стомаха. Върнах се обратно в разговора и осъзнах всяка една дума, която ми беше казала.

На всеки седем години ми се случваше нещо. Не го очаквах, но го пожелах. Изпих остатъка от чашата си жадно. Изправих се до нея и бях готов да я последвам, изпълнен с оптимизъм за първи път в остатъка от живота ми.