различно...

Може и да бъде по различно,
ако нощите завършват ни с Усмивка...
Обаче, ако решим да си признаем,
трудно ще ни бъде да го направим...
А дните политат в оставащи спомени,
загубени някъде с детството...
Или продължаваме да търсим с Надежда,
във всеки поглед към нас отправен...
Пътуваме през времето и във мислите,
издирваме с тъга във Без Известното...
С края на деня свършващ в мъката,
от новата вечер се изпълваме с Трепета...
А в гласа ни без следа са останали следите,
каращи ни да треперят със сълзи очите...
В бръчки ги скривам с набола побеляла брада,
а в утрото всеки ден избеляват сенките...

А може и да различно,
ако Нощта започва ни с Усмивка...