четвъртък, 27 септември 2007 г.

повей...

Изгубих се в цветовете на дъжда, непринудено в пожар за теб горя. В мъглите с огън подгоних студа, със усмивки искам да ти стопля Нощта. Докосна ме тревата, топла и мека... и с аромата си ме загърна полека. Зеленооко погледна вътре във мен и от всеки спомен Любовта събрах за Теб. А Пясъка пази отпечатъците от лъчи, премесени в пъзли с твоите сълзи. Бавно изтича през пръстите блести и по устните ти с... Щастие Нежно думи мълви. В мечта отнесено копнея за слънчева страна... Синевата моя там с Теб да споделя. И на крайъгълен камък облегнати до сутринта, да посрещнем заедно изгрева на Утринта...

Няма коментари:

Публикуване на коментар