четвъртък, 27 септември 2007 г.

За една Усмивка....



Помниш ли когато нищо нямах и по пясъците тичах до забрава. Във пъзел на звездите те преследвах, а на сутринта в тревата легнал Зората приказка за тебе ми разказа...
Така те срещах във съня и във кей безбрежен тихо се разбивах. За помощ не помолих, а редом с другите застанах... не отминах. И слушах как ти се кълнът, че с Любов безкрайна много те Обичат...
Останах поразен от факт, как всички си приличат. Глава извърнах и прикрит, сълзите си за теб събирах. А ти докосна ме и в Син Брилянт отблясъци в нощта, започнах да засипвам...
А през деня те търсих дълго... и във съня си се събудих. До мен забравени сълзи открих на Пъстроцветни пеперуди, подканващи да тръгнеш сам по безбройните очаквани пътеки пусти...
Ръце протегнах в тъмнина и очите си отворих. Изненада ме една жена, с мен за тайни взе да спори. От обещания останала сама пред мене се изправи, зарадвах и се от душа и за Щастие реших да си говорим...



...колко лесно е от сутринта, да усмихнеш някого... ей така ;)






If It Makes You Happy... ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар