четвъртък, 27 септември 2007 г.

Съновидения...



Вещиците ще ти изпълнят желанието!!!

...кое желание ?
...кои вещици ?
...от толкова бързане забравих да си пожелая нещо, забравих да Обичам, Изстинах и се превърнах в Сух Лед... от онзи, който като го пипнеш и те изгаря... нещо подобно на "Отрицателен Прираст"...А сега ?... може ли да има нещо, което да е хем "Положително", хем да е "Отрицателно"... или пък тоя лед да те гори...?!?!?
Може естествено, особено ако се превърнеш във Вещер, започваш да Чиракуваш при Зли до Болка и обвити в тъмни сили смятащи себе си за Сатанинско избрани Вещици...
Мъкнеха ме по сборове танцуващи полу-голи около огромни огньове, излизащи изпод земята, като пърлещи ноздри на Дракон. Надпиваха се безпаметно и се отдаваха на оргии, завършващи в лъчите на чистото утро...
И така в продължение на години малко по малко се превърнах в Зъл демон преследващ Самодиви, танцуващи нежно по осветени малки полянки в лъчите на синкавата Луна.
Започнах да се наслаждавам на Красотата без да ги докосвам, прикрит в сенки се любувах на Нежността, с която развяваха прозрачните си Самодивски ризи и потъвах в блаженството на Формите им...
А виждал ли е някой Самодива... Истинска ... Прелестна... Обвита в Нежност от обръч с лъчи в косите, парещ да болка сетивата и пленявайки душата ви, като омагьосана прашинка носеща се в полъха на нейните движения...
Да не смеете да дишате и да издавате звук, за да не я изплашите, а тя да се скрие в заобикалящата я гора потънала в тъмнина...
Е Бях там всяка нощ и Я наблюдавах, усещах порива на сърцето ми да я грабна и да се докосна по бяло-прозрачната и гладка кожа. Да погаля изящните й дълги ръце, да вплета пръстите си в нейните. Да впия устни във Формите на гърдите, повдигащи се при всяко вдишване и леко олюляващи при всяко докосване на земята в стъпки от пленителните движения.
Копнеех за дългите и бедра в унеса на представата за докосване и леко разтваряне, желанието ми да проследя всяка извивка от кръста надолу с дъха си. Страстта ми се надигаше и исках всяка частица от душата й, да се вплете в моята и да проникна дълбоко с цялата нежност която притежавах.
Исках да я повдигна и да я придърпам в себе си спирайки времето запечатвайки мига завинаги. Там някъде между лъчите на Луната и Слънцето останали завинаги да я дарявам с Обичта си.
Неволно затворих очите си от страх и шума от миглите ми я изплаши, спря танца в миг и ме погледна преди да успея да ги отворя...Без да виждам Усетих Зеленината им в която щях да потъна на момента в които я погледна...

Погалиха ме нежно по бузата и аромата на кафе обагри ноздрите ми. Потънал в мекотата и топлината на съня, отворих очи огрян в лъчите на русите коси на едно Зеленооко Създание, което в продължение на години доставя истинско Щастие в живота ми Всеки ден.
С лице осеяно в следи от бръчки и с побеляла брада и искрящи Кафяви очи с Любов се надигам и я целувам с Обич, както всяка сутрин го правя от толкова много години.
...и Чувам едно и също от нея:
-Пак ли ме Сънува да ти Танцувам, като Истинска Самодива...



А как можеш да Сънуваш Нещо, ако не си го Виждал Наистина?!??!

1 коментар: