сряда, 3 септември 2008 г.

за тези, които си признаваме...




гъдела по скулите
набъбващ и потичащ по бузите
лек хладен момент
който прелива и душата ни се къса
с истината от това
че емоциите ни завладяват
и разбираме, че плачем
плачем за неща, които сме загубили
и какво следва ?!...
когато разберем, че празнината се уголемява
и не можем да затворим очите от страх
че отново ще потекат с първия допир на тъмнината
от онова чувство на мъка
което изпълва дните ни
нощите
мислите
нима да загубиш всичко
се събира на върха на
ЖЕЛАНИЕТО... с което дишаме ?!...
или търсим винаги себеподобните
с които де се смеем
да обичаме
и да любуваме
да пишем послания
да проникваме в себе си
да търсим слънцето в блясъка на очите ни
в игривите на заслепяващи зайчета
и докосванията
на дланите ни
изтръпващи от нашите съкровени тайни
с които прегръщаме утрините
когато... обичаме
и годините си минават
а спомените ни се завръщат
в миг
когато истински сме били щастливи от
желанията
докато са ни Обичали
дори нас
тези
които правим грешки...

а грешките се събират в шепите ни
запечатани и скрити
от нашите мечти

надежди и мълчание
до момента
в който
с усмивка вратата ни отворят
най красивите прощаващи очи...

и гъдела ни пропълзява по скулите
тихо набъбващ по бузите...



Няма коментари:

Публикуване на коментар