сряда, 3 септември 2008 г.

Едно Обещание и много други неща...

...преекспонирано... от мое друго Аз...



Тази история започна за мен в едно лято преди 16 години.
Августовските жеги бяха затоплили земята и беше приятно за разходки.
Само, че аз бях патрул около посолството и за първи път бях тръгнал около високата ограда граничеща с гората.

Тогава я видях за първи път.
Прикова вниманието ми с такава сила, че през следващата година и малко, нямаше вечер в която да съм на пост и да не я съзерцавам.
Виждал съм я в окъпано лято от зелени листа, слънчеви лъчи и песни на птички.
В прекрасната есен с почервенели листа, окапващи в кафяво и с оголени клони надраснали я, пазещи.
В снежнобели премени, засипали я в Невероятна Красота и Тайни с множество следи около нея на незнайни същества.
Виждал съм я и в пролетта, да се ражда за нов живот и всичко да разцъфа за първи път, разкривайки цялото и великолепие.
Всеки път една малка частица от мен оставаше там и като нощно привидение я пазех, защото магията е невероятна.
Очакваш да се случат толкова много неща и да оживеят във всеки един момент.
Но не и през деня...
Всичко се променяше с настъпването на полунощ.
Гората оживяваше, а полъха докосваше всичките и висулки със дървени звуци помежду им.
Привличайки като любовна песен незнайни сили около себе си.

Аз стоях, като ням свидетел и гледах обсебен от чувства на страх и любопитство, какво ще стане.
Тогава всички орнаменти по нея от дърворезбата оживяваха. Имаха различни форми и сенките им пълзяха по нея игриви.
Дървените бухали я пазеха разперили широко криле и жадно поглъщаха гората с наблюдаващи погледи.
А портата й очакваш, че ще се отвори и от вътре, като в приказка ще излезе Иванушка глупака с поднос Пирожки и топло Мляко.
Понякога дори усещах приятния аромат на току що извадени от фурната пресни Милинки и чай от стар руски самовар.

Но почти през всичкото друго време, една тръпка на неизвестност със предстоящото... ме държеше запленен към нея.
От всички части на тялото ми се стичаха пълзящи тръпки.
Свиващи всичко в мен.
Очите ми се отваряха широко и поглъщах с тях тъмнината около нея.
Чувах звуците й, като стенание от поклащането и сякаш пееше тиха песен.

Понякога съм седял с часове пред нея.
Винаги ме омагьосваше по един и същи начин.
Въображението ми играеше с нея и ме отнасяше в незнайни земи на Елфи.

А когато беше пълнолуние и опсипана с лунен блясък... разкриваше цялата Мечта на един самоук майстор.
Беше създадена от човек.
И въпреки всичко, беше от друг свят.
Свят на Мечтатели, Приказки, Самодиви.

Педи 4-5 години минах да я видя.
Беше през деня.

Нямаше го очарованието от нощните ми посещения.
Не се стопанисва от никого.
Наследниците на Рачо Ангелов, търсят пари за да я подържат.
Не се води Паметник на Културата.

Все още... и до кога ?!...

Разказвал съм на много хора за нея.
Някои я знаят, други не.
Но... никой не я е виждал през нощта, когато тя приканва с магия в себе си.

Научих историята й от съседите.
Незаконна постройка.
И рожбата на един истински Мечтател.

Започнал с подръчни средства /стъкло, смачкани пирони, ножчета, шила/ ... създавал я години наред.

Очарован един дипломат /май руснак/ подарил комплект инструменти на самоукия творец, с които тоя създал коридори и стаи пълни с дърворезба.
Аз не зная как изглеждат и не съм ги виждал от вътре.

Съседите твърдят, че когато Людмила Живкова тръгнала да влиза се събула боса и след това излязла плачеща и със щастлива усмивка.

Може би заради Красотата й.

Или е имало докосване до магията на една истинска Мечта.

А какво са мечтите, ако не ги подхранваме с такива чудеса!

В събота вечерта малко закъснях.
Ти не ме попита защо се появих толкова късно, а аз не ти споменах.
Гората ме задържа.
Тъмнината ме прикри, докато я запечатах завинаги в себе си.
Някоя вечер, късно ще те заведа, за да те запозная с нея.

Исках да те изненадам с нощните й снимки.
Обещах ти нещо .
Ето едно мое обещание е изпълнено!

Мисля, че всеки може да открие тайнствените за него неща в нея.

Нужно е обаче само едно... да вярвате в приказки!

Ето това е една моя приказка от преди 16 години, която ще продължавам да я показвам.
Докоснете я с нощта.
Или й се полюбувайте през деня.
Всеки ще прецени сам за себе си.
Аз ще бъда там в тъмнината с множеството привидения, които я пазят.
И ще ви наблюдавам тихо, докато не си тръгнете.


























































Привиденията са на всякъде и наблюдават...














Само тишината остана след мен.
...и изпълненото ми... обещание...



31.03.08...

Няма коментари:

Публикуване на коментар