сряда, 3 септември 2008 г.

До като все още се разминаваме...




-Разкажи ми, когато се видим за първи път, какво ще стане?!...
-Ще се спрем, като мимолетен дъх от забравено усещане. Безмълвно ще се усмихнем и лишени от суета с поглед ще се привличаме, като влюбени познати в тъмнина...
-Не ме познаваш. Аз не съм такава...
-Зная. Ти си нереален миг от осезание. Докосващ с нежен поглед трепета, докато впиващите ти се устни ме обгръщат и захапват с омайващи отворени очи. А нежността потекла сякаш е от крясъци на случване, събужда страст останала дълбоко, някъде във нас...
-Невъзможно е. Сънувал ли си ме поне?!...
-Всяка нощ преплиташ ме в косите си. Неуловимо ме ограбваш с извън сетивен стон. Разкъсваш ми в съня душата и с терзание без болка тихичко шептиш. Отдалечаваш се и в хаоса останал сам посягам в тъмнина и като прегръдката на летен бриз, политам със желания надалеч след теб...
-Ти не си ме чувал да говоря, как си сигурен, че аз шептя?!...
-Сърцето ми така усеща, че гласът ти е гальовен, като глътка въздух за нов живот. Като топъл дъх пълзящ с настръхване в усещания за проникване в отворените ми очи...
-И ще се влюбиш ли в очите ми?!...
-Ще ги пазя във съня ти, чак до раждането на деня. Ще съм блясъка потекъл, когато спомниш си за мен във самота...
-Защо така говориш. Нима си тръгваш Блу?!...
-Да, отивам да те срещна. На следващия ъгъл, някъде по кръглата земя на нашата съдба...

Няма коментари:

Публикуване на коментар