- Аз съм Гейбриъл... /5/

не съм студена вода
да ме разливате по плочника спукан...
да се стичам под ваш'те нозя
а зурлите си ги вирите от бездушие...
жалко...
макар истина да е това
че не преглъщате редом с мизерника...
по-бедни сте духом в слова
колкото и да си лъскате сребърника...
ще си останете
с малките радости
стиснали ги до болка в ръка...
да не избягат
че къде ще ги дирите...
то от солидарност
може и да крещите сега...
но кой ще ви чуе
когато се превърнахте в никои...
силни сте, когато сте тълпа
но страхливи сте
когато си отворите очите...
защото виждате това
за което ви отдавна говоря...
а сега бягайте
докато още не съм разперил крила...
защото по страшно ще стане...
косача крачи с черения си сърп в рака
и прибира ви бавно душите...
а аз посочвам с поглед без да мълвя...
само тези
които
погубват...
с лъжите...
мечтите...