сряда, 3 септември 2008 г.

бой без правила...





Какво разделя една стена?!...
Когато очакването е огромно, но е по-малко от ината.
Вкопчили се с нокти в болка и тъга, мълчат без да знаят, че това е края, а след това следва само самотата.
Останали без сили. Без да вярват, че отново ще летят, в неведение загубват си душата.
Кръстосват я със алкохол, подвластни от пороци нови, димят с цигари с премрежен поглед от стъкло и вяра спукана до дъно.
Стискат зъби.
Тропат тихо на место.
Надяват се на другия да ги погали.

А стъпката е е прост глагол, за тези които я желаят.
Отронили не една сълза, будуват в изпразнените за живота мисли.
Бягат в себе си да търсят страх ли ги е и от какво?!... Без да чувстват, че сърцето е хамелеон и навътре ги отвежда в дълбините мрачни на грехове с окови тежки.
А как излиза се от този затвор?!...
Все пак някой трябва първи да пристъпи.
Да погали нежната коса, вдъхваща желание с трепет отново да се научи да диша.
Пъстротата на две дълбини да го извиси в неуловимост прокрадваща се в всмукващи думи.
Шепотна прегръдка от мига, вплела отново танцуващи устни.
Лесно е да погалиш сбъдната мечта...
Преди да раздели една стена цяла вселена за двама души...




Няма коментари:

Публикуване на коментар