сряда, 3 септември 2008 г.

Гейб в спомени за Саломе!...






- Хей!... Страннико, знаеш ли коя е Саломе?
- Да, познавах Я! Тя беше femme-fatale! Може би... първата ми!
- Говориш така, сякаш си от времето на Ирод?
- НЕ, но... познавах и него! Ирод Атик. Беше прекрасен приятел! Заслужи уважението ми!
- Ти си млад, как е възможно това? Случило се е преди хилядолетия?
- Не, тук грешиш. За мен беше вчера! Познавах ги и бях свидетел как се родиха всички легенди за тях!
- Кой си ти, страннико?... че така смело говориш за времена отминали и забравени?
- Някои ме познават като... Гейбриъл!
- Онзи Гейбриъл?... който с крилата си можел да премести планини?
- Не, това беше Михайл! Обичаше да си играе с хората и техните съдби и да започва войни. Аз просто бях... в сянката му и се наслаждавах на всички пороци, предлагащи ми се от епохите!...
- Тогава можеш да ми разкажеш за Саломе? Каква беше?...
- Приличаше на теб! Имаше прекрасни кафяви очи! Винаги ме караше да си поемам дъх, докато я съзерцавах и... едвам отделях очите си от нея. Понякога се усещах, че не дишам. Полюшването на формите й ме караше да изпитвам желания и потъвах във времето. Гърдите ми изгаряха за въздух... в който тя се носеше със своя омаен танц.
- Моля те, разкажи ми повече за нея?
- Обичаше да носи шалове по ръцете си в синьо с розови туники.
- Но... аз съм чувала, че е ходела в червени одежди?...
- Да, но по-скоро... тя танцуваше само с тях. Нейните робини внимателно я загръщаха с нежни прозрачни шалове... Пласт... след пласт... за да може да ги сваля лесно. Беше... от онези жени с пищни форми, по които се очертаваха жадните погледи на мъжете. Имаше извивки по тялото си, с които привличаше възбудата на всички, дори на жените.
- Нима твърдиш, че Саломе е била Красива?
- Тя по-скоро беше от онези жени с чаровни усмивки, в които се влюбваш, преди да разбереш какво те е сполетяло!
- Но красива ли е била?...
- Да! Много красива и нежна! Същевременно знаеше как да те оплете в ръцете си.
- Как в ръцете си?...
- Обичаше да докосва с нежните си пръсти. Сякаш неволно го правеше, но съм я наблюдавал колко премерени баха движенията й. С онзи чаровен блясък в очите й, от който не можеш да се откъснеш. Започнеше ли да ти шепти... тишината те изпълваше завинаги...
- А ти какво чувстваше, докато тя докосваше другите?...
- Изпитвах наслада! Беше невероятно красиво... По начина, по който го правеше. Понякога я ревнувах в мигове, но знаех, че вечерта ще бъде само моя. Ще споделяме нощите и ще бъдем само ние...
- Но... тя е била femme-fatale, току-що го каза, как си й... вярвал, след като си я обичал?
- Ми, не точно я Обичах! По-скоро я желаех и боготворях, но в един момент я научих да бъде такава и тя изкуши моя приятел Ирод, и си навлече гнева на своята майка.
- В легендите се носят мълви, че тя е умряла заради любовта си към Йоан. Заради целувката по мъртвите му устни?...
- А кой мислиш, че и поднесе отрязаната глава на Йоана, в сребърен поднос и я обрече в горчивина да го целува? Кой си мислиш, че стегна обръча около шията й, направен от златни змии с рубини? Кой си мислиш, че нахвърли войниците върху нея, за да я погубят? Кой си мислиш, че изрече думите от устните на майка й, Иродиада... За да я погуби Ирод?
- Но ти си я обичал. Защо?... Защо го направи?...
- Защото тя усети истинския вкус на любовта. Горчивия и непрощаващ вкус, който щеше да запомни завинаги.
- Но... ти си имал всичкото време на света, за да я накараш да го забрави?...
- Не, нямах го. Тя беше смъртна и щеше да продължи да ме лъже.
- Всички лъжат. Всички носят МАСКИ в живота си! Това не го ли знаеш?... Ти поне?...
- Маска, произлиза от латинската дума за "Личност". Естествено, че го знам... Това е нещото, което ни определя и кара да продължаваме напред. А и имаше още нещо...
- Какво, да не би да си й... Простил?
- Не, но тя го направи и ме помоли да я погубя!
- Защо, Гейбриъл... ще погубваш някой, който ти прощава. Мислех си, че ти си различен...
- Да, различен съм. Затова я запазих, съхраних и я... преродих!...
- ?!...
- В теб!
- В мен?...
- Танцувай! Ще ти подсказвам как го правеше майка ти!...
- Кой е баща ми? Ти ли?...
- НЕ! Аз бях... само този, който я накара да танцува...
- Ти караш и мен да го правя. Да не би да искаш да се превърна в нова Саломе?...
- Не! Тя беше най-красивата жена, която познавам, но не успях никога да я целуна...
- А мен искаш ли да целунеш?
- Да!... Искам, Freckles! Може би това е последното ми желание!... Защото ти си по-прекрасна и от нея...
- Но... Ако танцувам посъщия начин за теб... ще се промени ли нещо?
- Да! Всичко. Ще те Обикна така, както никога не съм Обичал!...
- Хъм... Съгласна съм! Покажи ми как се целуваш? Искам да усетя горчивите ти устни!...
- По-скоро са... напукани...
- Млъкни и ме целуни!...



На Ven ,
която ми показа... горчивината на устните...
и ме накара да ги усетя...




Няма коментари:

Публикуване на коментар