сряда, 7 май 2008 г.

Хаос.../3/



Нуждата сутрин да правя поредния крос, беше изместил навика ми да пия кафе и се превърна в Ахилесовата ми пета.
Отпусках съзнанието си, а техно-миксовете в слушалките ритмично отекваха звуците на Maxi JAZZ.
Идеални за бързото темпо, с което напоследък съчетавах нагласата ми за целия ден.
Нервността ми се изпаряваше с всяка измината минута, успокоявайки ме с равномерно дишане в свежия въздух рано сутринта.
Обичах полусънен да стъпвам на тартановата писа в празния стадион. Чувстгото да си единственият, наслаждаваш се на прохладата преди слънцето да напече, донякъде беше приятна.
Можех без да ме притеснява някой, да се разбягвам на бързия мек тартан и да усетя изобилието от емоции заливащи ме на момента.
Само усмивката ми беше единствения признак с който издавах пристрастеността си към адреналина, насищаш осезаемо всяко кътче в душата ми.
Дори там, където беше тъмно в такива моменти излизайки от виража на скорост, светлината стопляше усещанията ми с пламъче в очите...

...и тогава ми пресече коридора, щях да я блъсна.
...едвам извиках, почти връхлитайки я...

Бях свикнал да съм сам по това време и появата й ме стресна. Задълбочен в мислите си, за малко да не я видя.
Не успях да отскоча, скоростта ми беше прекалено висока. Слушах ритмичното потракване на шиповете от шпайковете по пистата и ...
...Тя се завъртя по посоката ми на движение и лико докоснах гърба й...
Избегна сблъска с невероятна гъвкавост.
Усетила сянката ми зад гърба си и шума от приближаването с викът... я бяха предупредили за опасността.
Подминах я без да спирам и чувството ми на страх ме изпълни с нови сили от адреналин, парещи всички части на тялото ми, тръгвайки от стоманената топка в стомаха ми.
В последните метри натиснах... и сякаш летях носен от вятъра.
Хронометъра в ръката ми спря пресичайки финала. Освободих тялото си и то започна да забавя скоростта.
След тридесетина метра спрях и погледнах времето. Изненадан се взирах в резултата и съвсем забравих да дишам.
Гърдите ми едвам поемаха хладния въздух и със затворени очи се опитвах да разтърся всички мускули, стегнати след поредната изгаряща доза напрежение.
Тя ме подмина без да каже нищо. Не ме погледна. Нито показа с нещо, че ме вижда.

Сутрешни призраци носени от вятъра в изгрева на новия ден.

Започнах да я засичам все по-често.
Появяваше се от никъде и с прецизните си движения караше въображението ми да работи с пълна пара.
Имаше невероятното тяло, излъчваше сила, разкриващо дългогодишни грижи. Всяко мускулче трептеше и очертаваше стегнатата й фигура. Гърдите и се повдигаха при всяко вдишване и ластичния потник едва прикриваше възбудата, която се очертаваше при всяко стъпване с едва видимо поклащане.
Бягаше плавно без подскоци, не се тресеше и изпълваше с красота, всеки миг в страстна нежност.
Косата й, беше винаги на плитка, скрита под шапка и със спортни очила. Можехме да се разминем на улицата, без да разбера.
Познавах тоялото й, до най малка подробност. Устните и рисува всяка вечер, над чаша Smirnoff и усещах допира им, с вкус на далечна Маргарита. Допълнена от сладко Мохито с вкус на остатъчен Тоник и портокалово насищане. Със силен прасковен нюанс от мъхесто докосване, носещо настръхване по всяка точка от тялото ми, пълзящо на вълни от възбуда.
Имаше навика да се събува боса и да тича по росната трева на стадиона.
Гледката беше невероятна за окото.
Привлекателността и нарастваше в мен с обаяние в изящество до съвършенство. Без грам величие или помпозност, събираше багажа и изчезваше.
Дълго оставах да я наблюдавам, дори когато я нямаше.
Търсех я през деня и не един път спирах жени с нейната фигура и кестенява коса.
Устните им бяха различни, а цвета на очите й, никога не видях.
Нямах смелостта да я заговоря на пистата. Омайността й ме възпираше, изгубил сила и думи се наслаждавах на чара, който излъчваше.

Като картина в музей.
Наблюдаваш без да я докосваш.
Готов на всичко за да не загубиш това усещане на магия. Връщаш се всеки ден пред нея и пленителността те изгаря до следващия път.

Така се чувствах до снощи...
Бара беше препълнен.
Водката ми беше ледена и премръзналите ми пръсти, стискаха невъзмутимо ледената хлад носеща мразовити тръпки по ръката ми.
Женското ергенско парти в другия край на бара беше в разгара си. Викове и радостни възгласи допълнително допринасяха за настроението.
Бяхме се събрали да празнуваме успешна сделка. Успокоени и доволни от получените резултати се отпускахме от напрежението, което напоследък ни изпокара целия екип.
Забравили противоречията, шумно допринасяхме и допълвахме атмосферата.
Алкохола свали всичките ми задръжки и в мен започна да гори едно желание да се присъединя към ергенското парти.
За първи път присъствах на подобно нещо. Стоях и наблюдавах всяко движение на жените до приближаващия ги разсъблечен танцьор.
Прокарваха ръце по изпъкналите му мускули и загубили свян и тактичност потопени в хаотични пороци от наслада го допълваха с неприлични и безсрамни движения, разголващи горещи бедра и тела.
Мускулите на ръцете ми се бяха стегнали, юмруците ми бяха в джобовете на спортните дънки, а късите ръкави се бяха впили и ги усещах. Напрежението се разпръсна по-цялото ми тяло.
Нещо щеше са се случи.
Една особена тръпка премина през мен. Пръстите ми се напълниха с кръв и започнаха да пулсират. Ако ги повдигнех пред лицето си, със сигурност щяха да треперят.
И тогава засякох погледа й...
Седеше от другата страна на дансинга.
Скръстила ръце пред гърдите си, прикриваща изящно оформения бюст.
Туниката и широките й дънки, не можеха да прикрият тялото...
... на което се наслаждавах толкова много време.

Света изчезна.
Музиката спря.
Около мен се изпълни с празнина и само очите й, с пламък ме привличаха.
Озовах се пред нея и бавно я докосвах, докато тялото й танцуваше в ритъма на следващите ми движения.
За първи път виждах очите й.
Огромни, ясни и дълбоки.
Гледаха ме втренчено, без да ме изпускат.
Устните и влажни и отворени, привличаха към тях.
Бях толкова близо, че усещах аромата им.
Разпознах сладникавия вкус на Куба Либре и го усетих с дъха й.
Шепота й, едва се чуваше...
-Защо ме отбягваш ?!...

...Нямах си на представа, че моя страх ще се изтълкува по този начин. Изпитвах съмнение и тревога, че съм просто никой и няма да ми обърнат внимание.
Безпокойството ми граничещо с паника и смущение, изпълваше всяко желание да я спра. Буца засядаше в гърлото ми преди да успея да я заговоря и... момента отминаваше...

Гледах я и усещах ръцете й, през ризата. Разкопчаваше ме бавно и с наслада докосваше гърдите ми. Устните и се впиваха със всяко копче и разголваше душата ми.
Завърташе се около мен без да ме изпуска и докосва.
Следвах я с очи и се наслаждавах за първи път на галещата й коса. Мекотата в пръстите ми ме поглъщаше в нея, докато лицето и се приближаваше.
Обхващах талията й, докосвайки нежната и еластична кожа. Следвах извивките по нея и формите й, замениха безпокойствето с желание да потъна в дълбините й...
Без да усетим се намирахме в центъра аплодирани от цялото заведение, полу-разсъблечени показвайки дълго таените трепети един към друг.
След това нещата се развиха от само-себе си, чувствата надделяха над разума, преливащи и изпълнени без свян и скрупули се отдадохме на емоциите.

Утрото ме събуди в косата й, с нуждата да...
Бягам...
...отново.
Разпиляла аромата си в лицето ми, я вдишвах и надделяващия ми страх ме задържаше в прегръдката с която ме... обсебваше.
Надвесен над нея, подпрял главата си на една ръка наблюдавах лицето й, в учудване какъв е истинския и цвят на очите.
Чаках я да се събуди.
Снощи на моменти изглеждаше златен.
В следващия преливаше в тайнствени нотки на орех.
Нюансите й се меняха с усмивката и потъвах със всяко взиране.
Адреналина прегръщаше гърдите ми, като парашут в момента на разтваряне. Тялото ми се носеше в пространството, а аз изпадах в еуфорията на завладелия ме Хаос...
...Хаос, който осмисли всяко мое движение и докосване.

Бях се върнал с чаша кафе и наблюдавах спящата й, усмивка.
Хвърлих възглавницата до лицето й, потъвайки с бавно движение върху нея.
Отместих кичур от кестенявата и коса, тук там изрусена.
Миглите и леко се размърдаха и разтвориха огромните й очи.
Посегна към мен и ме придърпа с шепота си, докато потъвах в дълбини...
-Искаш ли да по мързелуваме ?!...
Беше събота, а нямаше какво да се прави и в неделя...
Подвластен...
Нуждаещ се...
Обичащ ...
...се отдадох на изкушението в пъстротата на ирисите.
...и ХАОСА ме погълна.









2 коментара:

  1. Както и преди при "Без реванш" и си сега искам да ти кажа, че твоята образност и сетивност разпалват въображението ми, начинът по който пишеш .... твърде много се доближава до моя. Харесва ми. Незнам, успяваш да изтръгнеш една особена емоция в мен, която от дълго време потискам. Толкова съм концентрирана, мобилизирана, че понякога забравям, че всъщност съм един много нежен и чувствен човек. Жена с богато въображение и желания. Оф, това прозвуча малко смешно и тъпо .... но е така :)
    Благодаря за предизвиканите емоци
    Лорра

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти Лорра!!!
    Думите ти будят в мен любопитство и желание да науча нещо повече, за тази частица в теб, която съм докоснал с нещо от моите си чувства...
    Ще ми е приятно да дадеш линк, за да прочета твои неща!!!
    Поздрав !!!
    Блу

    ОтговорИзтриване