понеделник, 12 май 2008 г.

такъв какъвто съм...

В навечерието на празниците всичко свършва.
Понякога дори свършва и огорчението...
Рядко, но се случва да няма кой да ти досажда.
Седиш си сам, отпиваш ледена водка с тоник и си спомняш ...
Enya , Аспирин и общото между тях...
...естествено...
...БОЛКАТА.
Какво сме без нея.
Нима живота ни поднася това, което винаги сме искали.
Хъммм...
... чак пък мечти.
Да не сме малки за да вярваме в несъществуващи измишльотини.
Доверяваме се на усещанията и се опитваме да живеем в
синхрон със себе си,
...докато... жонглираме на
перипета на "тънката червена линия" разграничаваща живота ни от ХАОС-а...
А какво е хаоса за мен ?!...
Безпорядъка, в който мога да намеря това което ми липсва ?!...
Възможността да избирам безразборно случванията, които преливат от единия край в другия?!...
Да преминавам през палитри от чувства и адреналин... потопявайки ме в нуждата от ...Хаос-а ?!...
Хъмммм ... странно..
..а потопявам ли се в него ?!...
...изобщо ?!...
Остава ли ми време да мисля за самото изкушение?!...
-А какво е Изкушение ?!...
-Нещо, като Слабост...
-А какво е за теб слабост ?!...
Доста време се чудех над този въпрос. Измислях различни отговори в зависимост от настроение, желания, лични усещания...
Истината е ...че всеки сам преценява кое е за него слабост...
Шоколад
Алкохол
Жена, мъж...
Предизвикателства...
Важното е да спреш да се блъскаш в острите ръбове на бързея и да успееш да се отделиш от статуквото на самотата.
Така се случи и с мен.
Поех напред, преминах през мъжемразки.
Захвърлих сигурното.
Скочих в дълбокото...
-Бре, ти не знаеш
кво искаш?!...
-Тъй ли... - казваше баба ми.
Аз пък знам, какво е да си безхарактерен...
-
Нееее...
Ето "Това са измишльотини"...
Важно е, да се надуваш и да се прикриваш и правиш на възвишен.
И до къде стигаш ?!...
-Кажи ми ?!...
Там, където търсиш постоянно отговори...Там дълбоко в себе си, на място в което съжителстват множеството ти от образи ...
Слагаш им маски и търсиш новия ден за да покажеш, че не си поредния отшелник в страната на чудесата...
А чудесата свършиха с Троянския кон...
От тогава и
Мерелин не идвал тъдява...
Избираме си приказки.
Гарнираме ги с вълшебства и магии и чакаме да ни изпълнят желанията...
Какви желания драги ми
Смехурко...
Цитаделата се превърна в Нищо...
Може би ще ни помогне да осъзнаем този факт една дребна ирония...
Ние сме това което ни направят...
А има ли сред вас такива, които се борят с това?!...
Нима сме Малцинство ?!...
Градим безсмислени отношения и се чудим защо нищо не се получава...
...а един дребен детайл ни връща в началото...
Нещо толкова дребно и маловажно...
-Няма Маловажни неща...
А какво имаме в изобилие ?!...
Време... МИГ... Вечност ?!...
Не зная.
Но поне сам градя Себе си и поемам отговорността да се изправя пред/зад всичко, което съм Сторил...
-А то какво е ?!...
Обич...
Лъжа...
Обида...
Признание...
-Какво очакваш ?!...
-Да продължа напред, такъв какъвто съм...




Няма коментари:

Публикуване на коментар