неделя, 11 май 2008 г.

след изборно...








вероятност...
съвпадения...
желание...
толкова различни по смисъл неща,
а същевременно,
каращи чувствата ми да трептят...

така я открих...
рано сутринта, с...
чаша кафе и невероятното усещане
за нещо познато...
изпитано...
усетено...

разликата е,
че...
винаги, нещо загубвах...
-Какво ?!...
-Не зная,
може би нищо... в себе си...


...но продължаваш ?!...
-Да...
... въпреки,
че частиците в МЕН се разкъсват...

Там ли е болката ?!...
...надделяваща над разума и в опит да се съберат остатъците...
-Правим грешки ?!...
..а , Аз... май...
много грешки направих,
-Вярно е ...
...и не ги крия...
разкривах отношенията си...
показвах слабостите си...
а в крайна сметка търсех път към НЕЯ...

...дали някъде съгреших
или просто пропаднах в бързея на чудатостите си...
-Дали успях да съхраня ?!...
...вътрешното си усещане в желанието да преборя себе си ?!...
-Дали пожелах да съм с НЕЯ ?!...
въпреки всичко постиганото и от двама ни ?!...

...не зная ?!...
задавам си въпроси...
-Какво искаш?!...
-От какво се страхуваш ?!...
-Нямаш ли мечти ?!...
...затварям очите и продължавам да се надявам...
че утре ТЯ ще се появи...
а...
НЕЯ я, няма...
и... изпитвам вина
и в самозаблуда упреквам душата си...

...приключвам с едно
ражда се друго...
-А дефакто, желая ли липсата Й ?!...
-И...как така... -Ще желаеш ли... точно това ?!...
-Желая всичко... но не си го признавам...
-А какво ще стане утре сутринта ?!...
-И това... Не зная... ще го разбера, когато скрие се лъчат от Луната...
-Но... с нея ще избяга и Надеждата?!...
-... ще протегна ръка в топлотата оставена от тялото й, и ще се наслаждавам на лъчите на Слънцето...

-А ... Луната ?!...
-ТЯ, ... мълчи за сега... ще я прегърна, когато заплаче...






Няма коментари:

Публикуване на коментар