събота, 17 април 2010 г.

патоген-мутант

никога не успявам да си тръгна навреме
струващо ми тревоги
печал
малко откраднати сънища
нови надежди
частици спомени и време...
време в което се връщам назад
търся скрити докосвания
неизказани сливания
прониквания от чувства
заслепяващи всяко забавяне
превръщащо в инат възможността ми
да постъпя правилно
а аз не постъпвам правилно
дори са ме плашили с луда крава
отказвал съм експериментални ваксини
положението Не се е влошавало
влюбвал съм се пак
също толкова бързо съм разлюбвал
патоген-мутант
и нищо, идва утре
идва ден в който ще забравя някой спомен
специален
и хубавото е, че няма да помня кой е
ще бъде празно
ще размахвам ръце
в тишина
и ще се чудя
тези капки, нежно докосващи с топлина
какво са
тайни ?!...
скрити сред сини цветя
бездни
лъжи
ще ми липсва ли
ако сънувам очите и
а как ще зная
нали съм ги забравил...

а сега сънувам
но... не зная коя е
с лешникови очи
значи ли, че съм я забравил ?!...

Няма коментари:

Публикуване на коментар