неделя, 18 април 2010 г.

за 5 секунди...

Този път нямаше да може да се съблече за по-малко от 5 секунди. Последният път беше през лятото и прохладният вятър от към морето едвам раздвижи тежкият горещ въздух, полепнал по потните ни тела.
Беше само по тънка рокля, с почти невидими презрамки, едвам прикриваща повдигащите и се остри и малки гърди. Нямаше сутиен и в солидарност с този факт - беше с миниатюрни прашки.
Слабото и тяло, дългите крака, и онова привличане в необяснимо усещане цяла вечер, възбуждаха в мен не само въображението ми. Мога да сравня с метафори състоянието си ясно и точно, но едва ли ще мога да кажа нещо повече от това, че я желаех.
-Харесвам те!
-Зная, че ме харесваш...
Гласа и беше всичко друго, но не и неприятен за слушане. Мек, топъл, проникващ. Още не се бях усетил и бях започнал да го поглъщам, докато бавно обхождах тялото и, а в мен пълзеше похот с невъобразими последици.
С чаша бяло вино в ръка се опитваше да разхлади гласа си, който сега ми се струва, като пламък от някой там кръг на ада. Моята чаша със светла бира пасти да яде в опита ми да разхладя настъпващата вечер.
Беше рано и бара още не беше започнал да се пълни. Слънцето залезе и красивата гледка се отрази в огромните и очи. Продължаваше да ме омайва като Сирена с гласа си и да запълва огромните ми празнини от познания, които някак си бях забравил за момент в нейно присъствие.
Май се бях влюбил, от което ми стана приятно, не само на душата. Разглеждах тялото и. Събличах без да се затрудня роклята и, за по-малко от 3 секунди и усещах дългите и крака обвити около мен. И то още докато бяхме на бара, а климатика не се усещаше, че работи.
Пръстите и на краката се раздвижиха. Съвършени, и ми се прииска -
ъъъ... не си мислете глупости или с перверзни мисли да обливате момента, просто чехлите и, бяха в синхрон със всичко друго, което исках да отнема от нея. Също и от себе си.
По-късно още докато си свалях слънчевите очила, тя се беше освободила от роклята с едно движение и беше изритала на някъде чехлите си. Едвам успях да затая дъх при вида на гледката, а доста гледки съм виждал. Трениран съм в това отношение и поддържам форма доста често, но... изгубих дар слово и усетих топлите и устни потапящи ме във вкус на басейн от вино и букет на сладост с онзи привкус на нещо тежко и в очакване да се случи нещо лошо.
Винаги съм бил скептичен в отношение на краткотрайните връзки и може би затова не обърнах внимание. А май трябваше да бъда по-внимателен. Кризата настъпва след третия ден...
Оставих се на момента и май моя вкус на студена светла бира са завърна разхлаждащ мислите ми с докосванията й, уж неволно. Тая игра я зная. Но се оставих да ме поведе в резултата.
Само какъв съм станал, не можеш ме позна отстрани.
-Искаш ли да се махаме?
Кимнах и след секунда усетих как пръстите и се впиха в моите. Отдавана не ми се беше случвало. Естествено се държах добре и от арогантността ми и лошото ми държание нямаше и помен.
Сега след няколко месеца, едвам прикривам усмивката си всеки път, като си помисля за нея. Отново имах чувството, че ще се случи нещо лошо.
Притесненията ми ще се изпарят веднага щом я докосна и напразните усилия да спра да се измъчвам, ще се слеят с устните и, в онзи невъобразим момент на възбудата с който запълвам миговете докато заспя.
И тя се появи, така като беше обещала. Само че имаше един малък проблем, който не бях предвидил.
Беше със широки спортни панталони, много тясна и прилепнала блуза с дълбоко деколте разделящо на две малките и остри гърди на една стара игра - разделяй и владей - и аз нямах нищо против да се включа отново в нея. И единственото ми притеснение беше, че този път нямаше да може да се съблече за по-малко от 5 секунди. Трябваше да и помогна. А тя после на мен. Нали съм притеснителен и като нищо ще взема да се объркам нещо.
Но не се обърка нищо. Тя е стриктна - почти толкова колкото - аз не съм. Но това е друга история...

1 коментар: