порпорцониални частици
от усещанията ми
равняващи се към допира ми
на миговете с мечтите
докосващи моята
хармония и красота
в обичта ми към теб
няма числа
на Фибоначи
и ветрила на Ган
изразяващи силата
в пропорции
на това
което събирам
от остатъците
на чувствата си
с играна думи
да ги асоциирам
към желанията
с които те обгръщам
няма трева по света
по която да стъпиш
и... да не чуя шепота й
и.. да не ме привиква
да видя красотата ти
в допира
с танцуващото ти тяло
в прегръдките на нощта
когато се раждат
танците на Самодивите
няма по-красиви моменти
от усмивката на Луната
превръщаща сребърните отблясъци
в златисти лъчи
на Слънцето
в обагрянето с проникванията
на целувките с вкус
на... къпини
и с нотки на далечна
неугасваща обич...
Няма коментари:
Публикуване на коментар