Секунда ...

За него последната секунда спря...
...видя се в отражението на ужаса... крещящ със страха в огромните изпъкнали черни очи...
Безмълвен и с непоколебима мощ и сила... с опънати до скъсване стегнати мускули, като въжета ...с ярост се втурна връхлитайки го насреща с огромното си тяло...
...беше хипнотизиран от погледа и преди да успее да отскочи със завъртане на тялото си... закъсня за Миг... и паниката го парализира ...
...виковете бяха замръзнали и тежаха надвиснали в тишината... и като оловни топчета пронизваха ушите му...
...времето не помръдваше... а капките пот от огромното настръхнало тяло безразборно висяха и лъщяха в спрелия вятър...
Единственото, което се движеше... бяха големите остри рога насочили се безмилостно в разтеглената тягостна празнота в краката му...
...адреналинът се опитваше да изскочи с ужаса през очите, а гърлото още не беше започнало да крещи с излизащия... като в ураган за последно въздух...
...нямаше я болката...
Само звука на разкъсващата се плът и счупването на костта в свирепо отекващата... като гръмотевица безпомощност на усещането от навлизащата в тялото ярост на разгневения бик...
...до край забит в бедрото унищожавайки пътя към слабините... непоносимата смъртоносна болка прониза съзнанието му и като парцалена кукла издигна безжизненото тяло премятайки го към копитата в мига...
... на свършващата Последна Секунда ...