неделя, 9 декември 2007 г.

Моето Защо...

Защо със Нея
ти /никога/ не спориш,
нали те виждам,
в мъка ти тъжиш...
С алкохол съня си
до кога ще гониш,
последно сбогом
кога ще изшептиш...

Ти виждал ли си я
на сън да плаче,
разпиляла с нежност
русите коси...
На гърдите ти
сълзите й да капят,
парещи до болка
в кървави следи...

Безпомощно седиш
навярно и се молиш,
в желания я търсиш
с пъзел я градиш...
Във тишината бягаш
Нея ли я чакаш...
Кажи, че я Обичаш
и бавно си Тръгни...

Защо да /и/ причинявам
истинска Тъга,
на мен ми стига
мълчанието и сега...
Имах я завинаги
изгубих я на сутринта...
Няма да си тръгна
ще Я живея с Обичта...


Няма коментари:

Публикуване на коментар