събота, 22 декември 2007 г.

Днес ми е Лилаво...


Днес ми е Лилаво...
изпълва ме похот и страст
искам да се закачам
да докосвам
тялото ми трепти
в онова желание
което те кара
да изпитваш
неопределимото усещане
от мисълта
за потъващите устни
напоени с аромата
на сутрешни ласки
от остатъците
на безпаметните нощи
с играта на думи
тихия глас
стенания останали
в затворените очи
пълзящи с вълнения
докоснати в целувки
парещи в очакване
нежното продължение
погалени с взирането
потънали дълбоко
в утрешното събуждане
Днес ми е Лилаво...
весел съм и се усмихвам глупаво
днес искам да се държа непринудено
без да ме интересува
колко празни погледи срещам
няма го пламъка
в издирването с разминаващите ме
някой ден ще го намеря
но до тогава ще докосвам
ще се закачам
ще играя
защото...
Днес ми е Лилаво...

Няма коментари:

Публикуване на коментар