блу
в мъглявина от мрак
опустял пропуква земята
реките пресъхват
а тревата каменна само е
сянка
от тъга по стените която
тягостно
вали
блу
незабелязано спи
под заровени спомени
шепнещо минало
а земята залива под слънчеви
или може би
сини дни
в недочакани думи
на забравена вече
жена
блу
поглъща вода
и говори
с всяка капка кънтяща
в дъжда
и разпитва
за коридорите в себе си скрит
забулен от тайни на дълбоката
тишина
блу
дълго слуша
и слива се в шум
за всяка нова и истинска
синя река
щом прелива в изгрева
от събудената си за
начало
душа
замъкът блу
е отворен тъмен и тих
и се радва
на полъха
с онази прегръщаща
нежност
и проникваща
топлина
събуждаща го отново
с нечие докосване
и нови мечти
... е крайно време беше вече ! :)
ОтговорИзтриванеИзползвам момента , докато не потънеш пак в мрак ,
за да промуша малко слънчев лъч , нищо че е Лунен, поради вечерност,
за да ти намигна, че Mr Bludnikoff има интересни преживявания, умело си борави с буквите , пишейки еротика, нещо, което признавам , малко умеят !
Не заспивай повече Блу, само сънувай ! ")*
Благодаря ти!...трогнат съм. Най-малкото е поне да се опитам да да продължавам ;)
ОтговорИзтриванеhttp://www.youtube.com/watch?v=iaKehq6qsdY
ОтговорИзтриванеНаздраве ! За Опита ! ;)