неделя, 5 февруари 2012 г.

Все още съм blue...

В неделя сутрин все нещо ми липсва. Ранното ставане през седмицата съвсем ми е сбъркало биологичния часовник.
Смених кафето с чаша бира, чета чужди блогове и се чудя защо съм спрял да попълвам моя 2 години?

Истината май е - че съм се променил. А дали?!...

С дънки на босо в стара синя тениска с полу-изтрит надпис се въртя в кухнята. Разговора от вчера ме върна към едно мое старо аз от преди 3-4 години. Бях различен и ми харесваше да бъда такъв. А ако мога да се върна назад, какво бих променил?!...
-НИЩО!
Ще запазя всичко, както си беше... ама Всичко.

Поклащам се леко в такт с Gwen Stefani и имитирам John Travolta с танца му в Pulp Fiction...

И...
Този мой блог ме научи да не се чувствам виновен за чужди мисли, глупости и надежди. Да не се обвинявам, когато не оправдая чужди очаквания. Да не се мразя, че за известно време няма да бъда обичан и да обичам.

А какво значи да те Обичат?!...

Да се самонаранявам от това, че не съм казал или направил това, което са очаквали от мен.

Че не е справедливо - да правя компромис със себе си в името на безумни и обречени "връзки".

Да накарам някой - да се чувства добре, за сметка на моето страдание от това, че изричам "благородни лъжи".
Благородни или не, те са си лъжи.

Стига толкова. Това не е моят начин.
От сега нататък ще използвам думичката АЗ, без да се колебая.
Аз Обичах, много и безумно, но ми омръзна.
Причини - гореизброени...

Сега мога да кажа, че се радвам, че съм се променил и не съм старият blue.

Но все още съм blue...

4 коментара:

  1. Хей...Липсваше ми и се радвам,че се върна...така и не можах да се излекувам от пристрастяването :))

    ОтговорИзтриване
  2. "Истината май е - че съм се променил. А дали?!..."
    :):):)

    ОтговорИзтриване
  3. Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει :-)
    Кассандра

    ОтговорИзтриване