събота, 1 януари 2011 г.

прекрасната химера...

облизвам голотата й
във мисли
по силует с извивки
тип шедьовър
завинаги ще следвам
тайните й
с любов ще я целувам
в снимките
сандали ми напомнят
за бедрата й
кашмирен шал,
за мириса в косите й
черно/бели
ме изнудват спомени
и капят тежко
сълзите ми до чашите
лунички,
като шепа перли
разноцветни
усмихнато играят си
с очите ми
а еротиката в допира
на погледа й
е картина съвършена
и безценна
и ясно,
като безгранична лудост
опиянението е порока
на мечтите
за миг да докоснеш
своята химера
и безвремието ще те потопи
във сънища

2 коментара:

  1. Отдавна не бях чела твои неща... Както всеки път, нямам много да кажа... Пишеш прекрасно!
    Поздрави!

    Деска

    ОтговорИзтриване