Често се сещам за този разказ от Стивън КИНГ, особено при липса на време или закъснял за някъде.
Но... вчера, беше различно.
Не бързах.
Бях на точното място. В точното време... и с тази, която исках.
Въпреки всичко, под въздействие на други аспекти, преминавайки през купища недоизказани въпроси и тепърва задаващи се нови отговори, някъде подсъзнателно се изправих пак срещу този разказ.
Не исках да бягам отново и да търся нови преки пътища, по кратки от действителните разстояния. Просто нещо ме накара да се пресегна и да извадя книгата, от смачкващия натиск между тях.
Имаше и още нещо, което ме накара да открия на 6 страница въпрос, който зададох по рано през деня.
Учудване ли беше от моя страна или съвпадение ?!...
Едва ли е и подсъзнателно, при условие, че не съм отварял книгата от няколко години.
Какво е тогава ?!... Какво е това, което ме накара да го направя ?!...
Нима, някъде дълбоко в себе си помним всичко ?!...
Но... от прекалено бързото ни ежедневие... забравяме ли ?!...
... ми, забравям. Случва се. Не помня ненужни неща...
А как се получи, че зададох въпрос 8 часа, преди да го науча ?!...
По пряк път ли, открих в себе си ?!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар