В неделя сутрин все нещо ми липсва. Ранното ставане през седмицата съвсем ми е сбъркало биологичния часовник.
Смених кафето с чаша бира, чета чужди блогове и се чудя защо съм спрял да попълвам моя 2 години?
Истината май е - че съм се променил. А дали?!...
С дънки на босо в стара синя тениска с полу-изтрит надпис се въртя в кухнята. Разговора от вчера ме върна към едно мое старо аз от преди 3-4 години. Бях различен и ми харесваше да бъда такъв. А ако мога да се върна назад, какво бих променил?!...
-НИЩО!
Ще запазя всичко, както си беше... ама Всичко.
Поклащам се леко в такт с Gwen Stefani и имитирам John Travolta с танца му в Pulp Fiction...
И...
Този мой блог ме научи да не се чувствам виновен за чужди мисли, глупости и надежди. Да не се обвинявам, когато не оправдая чужди очаквания. Да не се мразя, че за известно време няма да бъда обичан и да обичам.
А какво значи да те Обичат?!...
Да се самонаранявам от това, че не съм казал или направил това, което са очаквали от мен.
Че не е справедливо - да правя компромис със себе си в името на безумни и обречени "връзки".
Да накарам някой - да се чувства добре, за сметка на моето страдание от това, че изричам "благородни лъжи".
Благородни или не, те са си лъжи.
Стига толкова. Това не е моят начин.
От сега нататък ще използвам думичката АЗ, без да се колебая.
Аз Обичах, много и безумно, но ми омръзна.
Причини - гореизброени...
Сега мога да кажа, че се радвам, че съм се променил и не съм старият blue.
Но все още съм blue...
Хей...Липсваше ми и се радвам,че се върна...така и не можах да се излекувам от пристрастяването :))
ОтговорИзтриване"Истината май е - че съм се променил. А дали?!..."
ОтговорИзтриване:):):)
Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει :-)
ОтговорИзтриванеКассандра
maybe :)
ОтговорИзтриване